В селф хелп инфустрията и хранителната индустрия се говори за вазжността на здравословните навици и здравословната храна, но според мен понякога най-доброто нещо, което може да направим за нас самите не е да изпием едно смути, не е да направим едночасова тренировка, не е да изпълним дихателна техника, не е да си повтяраме положителни афирмации, а да си позволим да сме несъвършени хора, които имат нужда от почивка, „вредна“ храна, време пред телевизора, „шлаене“ навън с приятели, да не правим абсолютно нищо.

Проблемът в така от определените от обществото „вредни“ навици понякога е в това, че се чувстваме виновни, че имаме нужда от тях и всъщност вината е тази, която ни вреди, а не те. Всеки понякога има нужда да изяде един чипс с шоколад, да гледа сериали цял ден, да изпуши една цигара, да лежи и гледа в една точка. Проблемът е, че не си позволяваме да имаме тези моменти и по този начин те ни контролират. Забраняваме си така желания шоколад и това желание расте, и расте, и расте, докато не си купим 3 шоколада наведнъж и после се чувстваме виновни, че нямаме „дисциплина“.

Дисциплина ли нямаме всъщност или любов към себе си такива, каквито сме във всеки един момент? Защо се рекламира да се обичаме само когато сме във форма, или само когато ядем салати и супи, или само когато тренираме активно?

Нашите мисли, убеждения и вярвания определят релността ни, така че ако вяравме, че нещо ни вреди, то ще ни навреди, ако вярваме, че нещо е полезно за нас, то такова и ще бъде.

Винаги съм мислила, че имам баланс между почивка и работа, но всъщност почивката ми никога не е била почивка, тя и била „виновна“ почивка. Мога да почивам само, ако съм го „заслужила“, мога да приемам и обичам себе си само ако днес не съм яла тестено, ден, в който съм стояла на телефона не е продуктивен ден. После се питам защо в един момент изпушвам, защо не мога да стана от леглото с дни и нямам вдъхновение и мотивация. Защото вдъхновението при мен идва, когато имам любов към себе си, а каква е тази любов, ако си я давам само в избрани от мен моменти? Условна любов.

Това се отнася и за различните емоционални състояние, през които преминаваме. Няма емоции, които да са по-добри от други. Всяка едно емоции ни показва и насочва към нещо важно вътре в нас.

Позволете си да бъдете, колкото и трудно или невъзможно да изглежда. Да бъдете несъвършени, различни, преминаващи през различни състояния – хора.

Какво е толкова лошо в това да си позволите нещо, което „не заслужавате“?