Как станах вегетарианка?

Вегетарианството в света се развива с всяка година стремглаво нагоре. Много хора започнаха да взимат решението да не вредят повече на себе си, на животните и на света. Има няколко причини, поради които един човек може да стане вегетарианец или веган: първата е заради здравословното състояние, втората заради нехуманното отношение към животните и третото, заради последиците от животновъдството върху околната среда. Днес искам да ви разкажа за моята история с вегетарианството, какво научих, какво ми даде и как това се оказа едно от най-добрите решения в живота ми. Надявам се моята история да е полезна на всеки, интересуващ се от тази тема. 

Ще започна историята си с това как като малка се хранех свободно с месо и нездравословна храна, защото нито аз, нито родителите ми бяхме информирани за нуждата от изграждане на здравословни навици. Основното ми меню беше тестеното и сладкото. Съответно заради това боледувах често – поне два пъти в годината, което в нашето общество по някаква причина се смята за нормално.  Не бях запозната с това по какъв начин третират животните в млечната индустрия, не разбирах какво значи да си „веган”или „вегетарианец”. Роднините ми, които не обръщаха внимание на това защо е важно да се храним здравословно, също ми влияеха. Но не ги обвинявам, защото тогава не са имали достъп до информацията относно здравето, която ние имаме сега. 

Всичко това се промени постепенно чрез няколко неща, които се случиха в живота ми. Първо навиците на баща ми рязко се промениха заради проблеми с храносмилателната система, с които, ако искаше да се справи трайно, трябваше да смени целият си начин на хранене. За отрицателно време проучи достатъчно информация, така че да промени крайно начина си на живот. Започна да пазарува предимно здравословна храна. Това тотално промени възгледите ни върху здравословния начин на живот. Замислихме се дали искаме да живеем повече така? Но за историята на тате и изграждането на здравословни навици в семейството ще говоря в следващата статия, а сега нека се върна към историята ми с месото. 

Решението ми да спра месото беше след един йога семинар, който се състоя в с.Бакьово – отдалечено село сред природата. 15 човека се събрахме в голяма къща, където играехме йога, забавлявахме се и слушахме лекции. На това събитие имах възможността да разбера повече за вегетарианството, тъй като на една от лекциите се отвори темата за това дали човек трябва да се храни с месо. Разказаха ни малко повече за третирането на животните и се замислих за това, защо се храня с животните, след като  толкова много ги обичам? Друго, което ме провокира да помисля относно преминаването към вегетарианството беше, че на събитието имаше само веган храна, която досега си остава най-вкусното нещо, което съм опитвала. Може би се чудите какво яде един веган или вегетарианец? Ами мога да ви кажа, че през живота си на събитието не бях виждала по-обилна маса, изпълнена с разнообразни ястия. Тогава за първи път не се почувствах тежко след хранене, не усетих и вина, заради факта, че съм се нахранила с убито живо същество или с вредна храна, която ще се отрази на килограмите ми.  

След като си тръгнахме от този семинар, взех решението, че ще работя по въпроса да спра месото. Не успях да го направя за един ден. Възхищавам се на хората, които успяват, но аз не бях от тях. При мен всичко се случи стъпка по стъпка. Първо спрях да ям червено месо, което така или иначе никога не намирах за вкусно. Тук е моментът да спомена, че и преди не обичах месо, намирах го за неприятно, можех да се храня с него само, ако ми е специално изчистено от мама. Поради тази причина спирането на месото не ми носеше чувство на тежест, не се карах насила да го спирам, а прекратявах консумацията му постепенно и с желание. Затова бих дала съвет на всеки желаещ да спре месото да го направи и за себе си, а не само заради външни причини, защото така мотивацията и дисциплината са много по-силни.  Аз не взех решението само, защото не искам да наранявам други живи същества, а защото не исках да наранявам и себе си, тъй като тялото ми се чувстваше отвратително след месото – тежко и без енергия. Не бях осъзнавала колко негативно се отразяваше месото на тялото ми, тъй като вкусовите ми рецептори бяха силно привикнали към него.

След като спрях червеното месо, временно продължих да се храня с любимите ми храни, които съдържаха месо. Моментът, в който реших да спра окончателно месото беше, когато баба ми купи храна с много тежко месо, от което цял ден не се чувствах добре. В този момент осъзнах, че не мога да причинявам на себе си и на животните повече този дискомофорт и спрях месото.

Оттам нататък се опитвах да привикна ежедневното си меню към това то да е без месо. В началото ми се струваше странно как ще мога да ям например спагети или бурито без месо, но не усетих огромна разлика. Бих казала, че продължих до голяма степен със същия начин на хранене като предишния, но без месото. Така не усетих рязка и неприятна промяна, нищо не беше насила, а напротив носеше ми удоволствие. 

Малко след като спрях месото, продължих да ям риба, която ми беше по-трудно да спра. От нея по подобен начин на месото се отказах, след като отидох на заведение, поръчах си риба и те ми донесоха цяла риба. Това ме отврати, тъй като си представих, че до преди малко е била жива, а сега, за да донесе удоволствие на мен, вече не е. 

След близо 4 години по пътя на природосъобразното хранене, стигнах до етап в живота си, в който мога да кажа, че консумацията на месо ми се струва неестествена. Чувствам, че в гените не ми е заложено да ям месо. За мен човек да се храни без месо се превърна в нещо естествено и нормално, не само заради морални причини, но и заради състоянието на тялото ми. Не усещам нужда от месо.Тялото ми се чувства добре. Боледувам много по-малко в сравнение с преди. Преди по никакъв начин не се хранех разнообразно, не обичах никакви други зеленчуци освен домати. Разбрах, че това е защото месото е блокирало вкусовите ми рецептори, които не са били привикнали към друг начин на хранене. След като спрях месото, всякакви зеленчуци ми станаха вкусни, от морковите до тиквичките. За всички, които смятат, че от вегетарианството не можеш да получиш необходимите вещества за тялото, нека ви попитам според вас кога съм получава повече нужни вещества, когато съм се хранела предимно с месо и от време на време някой плод или зеленчук, или когато съм спряла месото, но съм яла обилно плодове и зеленчуци и бобови храни?

Бих препоръчала на всеки да се информира достатъчно и да се опита да спре месото. Животът ви ще стане много по-смислен, много по-здравословен и много по-пълноценен. Нека всеки опита със своето темпо и така заедно ще сме направили първите крачки, към един по-добър живот за нас самите и за целия свят. 

Повече за реакциите на хората и моментите ми откакто съм вегетарианка ще ви разкажа в следващата статия.