Има много деца, които са близки с майка си – всичко си споделят, всичко си казват, прекарват много време заедно, пътуват и т.н. Звучи много хармонично на пръв поглед обаче в 99% от случаите това не е просто една хармонична връзка майка-дъщеря – мама тук е виждана и като приятелка, понякога и като партньор, а мама не е нито приятелка, нито партньор, тогава се размива границата между по-големия и малкия, между родителя и детето. Когато някой ви каже, че е много близък с майка си наистина имайте едно на ум.

Защо е проблемно да си свръх близък с майка си,? Защото изведнъж ставаш на 21 и не знаеш какво искаш, какви са ти нуждите, какво цениш, изобщо кой си ти. Защо? Защото досега мама ме е подкрепяла, мама се е грижела за мен, тя ми е била опора, носила ми е хубави емоции и изведнъж ставам възрастен мама я няма вече и какво правя?

Какво се е получило? В детството си изграждаш един балон около теб и майка ти, където си защитен от външния свят. При мама е топло сигурно и приятно, навън е страшно, усойно и не мога да се справя. Но каква цена плащаш – не живееш. Не живееш собствения си живот, не живееш спрямо потенциала си, не взимаш избори спрямо своята собствена интуиция и т.н. Оставате си ти и мама срещу света в собствения си балон.

Затова написах и в предишния пост, че искаш ли да живееш спрямо потенциала си – на първо място си ти, после партньора, после децата и тогава мама и всички други.

Тук не говорим за обръщане негативно към майката, намразване и т.н., а към изграждане на здравословна енергийна връзка между двамата при която майката е по-голяма, детето по-малкото – няма равни, няма детето е повече и всякакви други изкривявания. Мама ми е мама – не ми е най-близкият човек, не ми е най-добрата приятелка, не ми е партньор, защото ако е, тежко му! И я обичам и уважавам, защото ме е отгледала, но не дължа нищо! Големите дават на по-малките, а не обратното.

Надявам се наистина да успеете да прочетете този пост отвъд егото, което със сигурност ще се бунтува. Знам от личен опит.