В някои тази статия може да предизвика голям бунт, но смятам, че е изключително важно да се каже. Може би най-важната стъпка при лечението на определена болест е нейното безусловно, пълно приемане с любов. Доста хора със сигурност ще се разбунтуват срещу твърдение, тъй като болестта носи неразположения, а ние искаме винаги да сме в перфектно състояние! Да не приемаш „негативните“ и „трудни“ неща обаче, означава да не приемаш живота като цяло!

Болестта никога не се появява с цел да съсипе животите ни. Болестта носи послание, което е ценно за нас. И ако успеем да го приемем и видим, тогава тя би могла да се отпусне. Колкото повече се борим срещу нея, толкова по- силна става тя. Това е с всичко, във физиката има такъв закон – всяко дейсвие има равно по големина и обратно по посока противодействие.

Приемането не означава пасивност, предаване или пренебрежение. Напротив означава, че повече не отричаме проблема, който имаме – виждаме го, обръщаме му внимание, но се заслушваме в това, което иска да ти каже той. Болката в главата може да ти напомня да обърнеш внимание на кого си ядосан. Схванатото тяло може най-накрая да ти напомни да се довериш и да се отпуснеш.

Дискомфорта е това, което ни потиква да израстнем. Да се боим от дикомфорта, създава изключително напрежение в нас. Стремежа към илюзорно щастие най-вероятно е това, което може да те убие. Какво е илюзорно щастие? Да си доставяш удоволствия чрез външни неща само, показвайки се като супер щастливия човек, но го правиш само за да притъпиш всичко, което се преживява като емоции и страхове вътре в теб. Такова щастие излиза през носа буквално, защото животът няма дълго да те чака да бягаш от отговорност за себе си и в един момент ще те срита в задника.

Пий колкото искаш лекарства, медикаменти и каквито и да е било други продукти, те биха били помогнали за симптомите, така че да ти е по-лесно да се приемеш и преодолееш състоянието си, но те не лекуват в дългосрочен план, а отново ти обещават едно временно щастие, докато не си понесеш последствията от потискането на самия теб.

Когато приемаш болестта и неразположението, тогава всъщност живота става по-мирен, по-спокоен и по-истински – такъв, какъвто е. Приемаш, осъзнаваш, разбираш и оттам нататък лекуваш – но без насилие, без натискане, без обвинения и без правила.