Една грешка, която всеки от нас може да прави в дейността, с която се занимава, е да приеме себе си като източника на креативност, знание, информация и т.н. Съответно, ако сбъркам „аз“ съм сбъркал, ако кажа нещо „правилно“, „аз“ съм го казал. В единия случай съм виновен, в другия съм успешен. Всъщност и в двата случая крайният резултат се разваля. Това, което е „провалено“ е отнето и това, което е „успешно“ е отнето. „Аз“ като его индентичност не мога да създам нищо трайно. Мога да бъда само канал за Висшия интелект, Висшето знание, Висшето творчество да се прояват през мен.

Ако се индентифицирам с нещо, което мисля, че аз съм създал, тогава се появява нещо отвън или мисъл/усещане отвътре, което ме спира да продължа да правя това, което правя. Тогава се питам къде отиде пламъка и заряда, защо ми се отне? Реално той не е отнет, а е отнена идентичността, обвързана с направеното нещо.

Не случайно много творци казват, че забравят за себе си и външния свят, когато творят именно защото не са те тези, които творят.

Много хора пък се измъчват, че искат да правят нещо, но се чудят и измъчват какво да е то. Оставете пространство на това „то“ да се прояви през вас само и му се доверете, че е дадено точно за вас и вие сте най-добрият канал за него. Иначе човешкият ум е лимитиран откъм идеи и вдъхновение и не може да ви даде такива подаръци.

„Необикновен“ те прави това цялото осъзнаване. За да направиш нещо „специално“ за света остави космическото безкрайно съзнание да се прояви през теб. Тогава специалността не е на база разделение, а на база обединение и при този случай специалността не предразполага към различност и отделеност, а към вдъхновение и радост, тъй като специален от егото предразполага към различен, отделен, повече от другите.

(Със „по-специално“ насочено послание към хората с Плутон в Лъв/пети дом или лични планети в Лъв/АСЦ Лъв)