Основният принцип при движението с настроение е да слушаш тялото си. Да слушаш тялото си е умение, което се развива постепенно като всяко друго. Давам ви един пример за слушане на тялото – отидох преди няколко дни на стадиона да тичам. Принципно тичането не ми е любимата тренировка, но има някои дни, в които съм мотивирана да го направя. Отидох с идеята: „Сега аз тренирам по-често, трябва да се дисциплинирам, ще направя поне една обиколка повече от предишния път, нали тренирам сега по-често няма да се отказвам, дори да ми е трудно и да ме боли, няма да се отказвам. Хайде, Ася, ти можеш.“

Отказах се на 1-вата обиколка. Буквално измъчих тренировката. И в този момент се попитах: „Чакай малко, какво ми се тренира всъщност?“. Пуснах си музика на слушалки и си танцувах 40 минути.

Това означава да се движиш с настроение – да правиш това, което ти носи наслада в момента, защото то ще се променя ежедневно. Естествено, че консистентността е важна, но пак ако го правим чрез удоволствието.