Няма по-точна насока за посоката ти в живота от вътрешния глас. Вътрешният глас може да е насока за всичко – за това как да се храниш, как да се движиш, как да се облечеш, какво да кажеш и как да го кажеш, за взаимоотношения, за приятелства, за професия, за университет и училище, за продукт, който да купиш от магазина, за това дали да отидеш на някое място или не, за това къде да живееш и т.н. Всеки един човек има интуиция, но проблемът е, че често тази интуиция е потисната. Това, което може да потисне интуицията е – телевизия, социални мрежи, емоционално хранене, енергийни вампири, нисковибрационна среда, клипове, филми и сериали с негативен, драматичен сюжет и др.

При интуицията няма логика и правила, тя е просто едно усещане за вътрешно знание, което те насочва какво да предприемеш в конкретния момент. Тя не издава повече, отколкото трябва да знаеш. Появява се в първите 10 секунди, след това умът е този, който започва да я поставя под съмнение. Вътрешният глас винаги те води към истината и към най-доброто за теб и всички замесени, но в никакъв случай не означава, че да го последваш означава, че ще стигнеш до лесен път, без предизвикателства. Напротив – да се свържем с истината не е винаги лесно, защото в много случаи е нужно да преживеем смърт на егото,което е свикнало да живее в илюзии и лъжи.  А когато илюзия умира се усеща все едно светът се разпада – всичко, което си си мислил за живота, всичко, което си изградил, се разпада в такъв момент. Но след това идва истинската красота и истина. На там иска да ни заведе интуицията, защото в този момент, въпреки че ни се струва, че всичко се разрушава, усещаме един вътрешен мир, знаем, че на едно много дълбоко ниво точно това е нашия път колкото и труден да е той. Чувстваме се пълни и заредени, тъй като усещането за пълнота не идва отвън, а когато слушаме нашия глас.

Вътрешният глас може да първоначално да ни звучи хаотичен, объркващ, твърде нелогичен, но всъщност слушайки го вървим най-консистенто по нашия собствен път. По тази начин постигаме успех и удовлетворение.

Хората около нас може да са много скептични, когато започнем да си следваме този глас. Някои могат да кажат, че това са глупости, че трябва да се мисли разумно и практично, други пък да ни накарат да се съмняваме, че сме усетили вътрешния глас правилно или че изобщо имаме такъв. Когато искаме да спрем да общуваме с някого, може да ни кажат, че бягаме от урок с този човек, че ни е страх, а когато усещаме някого да ни убеждават, че това не е човекът за нас. Дори най-близките ни хора, които ни разбират и приемат,  не винаги ще разбират вътрешния ни глас, но това не означава да не го следваме. Може да има и доста моменти, в които ще имаме нужда от външно напътствие, но дори в този момент  е важно да сме заобиколени от хора, които могат да ни насочат как да чуем себе си по-добре.

За мен няма изключения за това дали трябва да си слушаш вътрешния глас или не. Това е все едно дали да избирам да дишам или да не дишам днес. Интуицията е жизненоважна, за да се чувстваме добре душевно, да сме здрави и да живеем нашия си живот. В някои дни може да ни трябва време, за да чуем интуицията си, може да имаме моменти, в които изпадаме в капана на ума. Може това, което тя има да ни каже да ни се струва лудост и да имаме трудност да я последваме. Може да ни трябва търпение и време, това е нормална част от процеса. Но с всяка крачка и всяка стъпка става все по-добре, ставаме все по-уверени, все по-себеосъзнати.

Възможно е Вселената да ни постави и тест, за да видим дали наистина сме готови да последваме вътрешния ни глас. Може да се появяват доста хора, които да се опитат да ни объркат, но това е моментът, в който да застанем твърдо зад това, в което вярваме и зад това, което усещаме като правилно.

Готови ли сте да тръгнете на това приключение?