„Матрицата“ е определено една от любимите ми трилогии. Не толкова заради екшън сцените или специалните ефекти, а заради философския смисъл, заложен във филма. Основният проблем в основата на сюжета е това дали имаме способността да правим собствени избори или животът ни зависи от съдбата. В началото на филма един от главните герои – Морфиъс, пита другия важен герой за сюжета – Нео: „Вярваш ли в съдбата?“, на което той отговоря „Не, защото не харесвам идеята да не съм отговорен за собствения си живот.“ Впоследствие във филма става ясно, че малко или много съдбата на Нео отдавна е предначертана, тоест каквото и да избере той, изходът е вече ясен. Тъй като обаче светът в матрицата е създаден от машини, те не разбират концепцията за свободния избор, която е заложена в човека. Когато в крайната битка между агент Смит и Нео, агентът пита Нео защо продължава да се бие, след като е пределно ясно, че ще загуби и че човешкият живот е безсмислен, Нео се изправя и отговаря: „Защото избирам това.“

Това определено е любимият ми момент от трилогията, защото въпреки страданието, безсмислието, трудностите, на които сме подложени, имаме едно нещо, което е наша сила – изборът. За съжаление, повечето от нас са свикнали с идеята, че нямаме  контрол над живота си. Лесно е да обвиняваме Вселената, Бог или Живота за нашите несгоди, но истината е, че всяко едно нещо от нашия живот е продукт на нашите решения. Някои ще кажат, че това не е вярно, че животът е несправедлив, че наказва едни, а други не, че хората с труден живот не избират съдбата си. Истината е, че всъщност я избират. Ние сме същества с изключително силен ум и силна интуиция, които ни помагат да привлечем това, което искаме. Отново може би някои ще попитат „Но кой иска да бъде нещастен?“. Много хора искат да бъдат нещастни, защото да си щастлив означава да поемеш отговорност – да си излезеш от комфортната зона, да погледнеш навътре в теб и най-вече да вземеш трудни решения. В такъв момент осъзнаваш, че никой друг не може да ти даде щастие, нито никой друг да ти го отнеме, освен ти самият, което за някои е трудно, защото няма кого да обвинят за несполуките си. 

Има теория, че душата избира пътя си, родителите си и хората, които ще срещне още преди да се роди на Земята. Това не означава обаче, че нямаме контрол над себе си през целия си живот. Колкото и трудно да е за приемане, ние сме тези, които предначертаваме съдбата си. Ние сме тези, които правим избори всеки ден. Няма правилни и грешни избори, но има такива, които ни носят удовлетворение и такива, които не ни карат да се чувстваме добре. Въпросът е какъв живот искаме да имаме. Много хора избират ролята на жертва, сами правят избори, които не ги удовлетворяват, защото ги е страх да поемат по собствения си път и накрая обвинява другите за собствените си избори. Всеки има право да живее по този начин, но това е един скучен, повърхностен и мрачен живот. Има и друг вариант – да изберем себе си, независимо, че това може да не се хареса на другите хора и да живеем пълноценен живот. В свят, в който сме научени да следваме определени модели на поведение, а не интуицията си, е трудно да бъдеш себе си. Трудно е да излезеш от „матрицата“, но въпреки това си струва и всеки има свободния избор да го направи.

Ако все още ви е трудно да разберете как всъщност може да последвате себе си, първата крачка според мен е да се обогатите – да четете книги, да се интересувате от себе си повече, да намерите практики, които ще ви помогнат да се преоткриете и след това да действате към тази посока,  която е правилна за вас и усещате отвътре. Не е винаги лесно. Както казах да поемеш отговорност за живота си означава да пуснеш много стари виждания, модели и убеждения. Но, ако взимаме решението да израснем и да изградим удовлетворяващ живот, то пътят минава и през неудобни ситуации. Когато обаче си напомняш защо го правиш определено си струва.

Така че сега питам вас – какво избирате вие?