Как да медитираме успешно? 

Сигурна съм, че повечето от вас в един или друг момент от живота си, са опитвали да медитират, но не се е получило. Умът ви се е разсейвал, в някои случай сте изключвали от режим на медитация, за да развивате различни фантазии и необикновени истории в главата си, а вероятно дори сте заспивали. 

Не се притеснявайте, дълго време и бях така. Тъй като всеки ми казваше, че медитацията е много полезна, аз непременно исках да опитам да медитирам. Когато започнах беше период, в който редовно ходех на йога, затова да съчетая йога практиката с медитация ми се струваше перфектната комбинация. Но, разбира се, нищо никога не е такова, каквото изглежда. 

Стартирах с опитите да медитирам с мантра, сама или с водена медитация от Youtube, но никога не ги правех редовно. Не успявах да се успокоя, така че максимално да се насладя на медитацията. Всички ми казваха, че с времето щяло да стане по-добре, но с всяка следваща медитация аз се ядосвах все повече и повече, поради факта че не ми се получаваше. Не можех да укротя ума си, струваше ми се ненужно да опитвам отново и отново, при положение, че медитацията вече се превръщаше в задължение, а не в приятно, успокояващо удоволствие. Тогава мислех, че единственият начин човек да открие спокойствие чрез медитацията, е да го прави насила, да се убеждава, да опитва отново и отново, докато не се получи. Мислех си, че трябва да медитирам по план, по определен начин и, че той е правилният, въпреки че аз да исках нещо друго. 

Отнеха ми години да открия какво точно ме беше спирало тогава. Това бяха няколко неща: 

1. Не бях търпелива. Тогава имах вътрешното желание, след като 2 пъти съм медитирала, да са достатъчни, така че да достигна висше съзнание. Не се наслаждавах на процеса, а мислех прекалено напред – за бъдещите ефекти от медитацията, за представите ми как ще ставам всеки ден по едно и също време, за да медитирам. Това обаче сложи етикет на практиката „задължение”, а всички знаем, че задължението е символ на нещо трудно, изискващо безброй усилия и противоположно на удоволствието.

Сега, когато медитирам, го правя в часовете, които искам, в моментите, в които се чувствам настроена за това и в дните, които смятам за най-удобни. С времето медитацията стана естествена част от моето ежедневие, постепенно започнах да напредвам в практиката си, без да отделям специално време да мисля за бъдещите ефекти от практиката си.

1. Вина. Ако пропуснех практика се чувствах виновна. Казвах си, че трябва да вложа повече усилия, защото съм се провалила. Тогава не си давах сметка, че медитацията трябва да е спокойствие и удоволствие. В момента не медитирам абсолютно всеки ден, нямам определен час или план, по който да медитирам. Когато усещам, че имам нужда от медитация го правя, а когато имам лош ден ,съм твърде развълнувана или просто не се чувствам добре за медитация днес, я пропускам без да чувствам вина, защото на следващия ден или на по-следващия се чувствам много по-мотивирана и готова да медитирам. Медитацията не е задължение, за да се планира, тя е нужно да се усети. Ако също така усещате, че сте в период, в който ви е трудно да медитирате, то не го правете. Преди да се справите с емоциите си е нужно да ги изживеете, а след това ще усетите, кога е дошъл момента да опитате да ги преодолеете чрез медитация.
2. Не си мислете, че трябва да медитирате по определен начин. Най-добре е да откриете този, който е правилен за вас. Аз например никога не съм успявала да медитирам сама, затова винаги си пускам водена медитация от Youtube. Ако за вас пък е по-добре обратното – да медитирате сами, то направете го. Много е възможно и с времето да се промени начина ви на медитиране, в което също няма нищо лошо, а напротив – развивате още повече уменията си да медитирате, защото използвате различни вариации, които по свой собствен начин могат да допринесат за успокоението на ума.
3. Най-важното според мен е да не го правите, защото трябва, а защото искате. Когато сте достигнали момент в живота ви, в който наистина имате нужда от медитация, последвайте желанието си и го направете. Всяко едно нещо се развива, когато е направено с вътрешно желание, а не по задължение, защото с желание вие се по-мотивирани и вдъхновени.

Ако имате вътрешното желание да медитирате, ако усещате, че медитация допринася положително за периода от живота ви, в който сте, то последвайте импулса си и опитайте. В началото може да се появят ненужни мисли, притеснения и страхове, но стига да имате желанието, не се предавайте, а опитайте отново и отново. В един момент ще усетите как умът ви е по-притихнал от преди и така ще знаете, че сте в правилната посока. Медитацията е прекрасна практика, която ви дава възможност да отделите време за себе си, което всеки един човек заслужава, за да може да изгради вътрешна сила, която е необходима за интересния ни живот.