You are currently viewing Как започнах да медитирам?

Как започнах да медитирам?

Сигурна съм, че повечето от вас в определен момент от живота си, са опитали да медитират, но не се е получило. Умът ви се е разсейвал, в някои случай сте изключвали от режим на медитация, за да развивате различни фантазии и необикновени истории в главата си, а вероятно дори сте заспивали.

Дълго време и аз бях по този начин. Тъй като всеки ми казваше, че медитацията е много полезна, аз непременно исках да опитам да го направя. Когато започнах беше период, в който редовно ходех на йога, затова да съчетая йога практиката с медитация ми се струваше перфектната комбинация.

Стартирах с опитите да медитирам с мантра, сама и с водена медитация от Youtube, но никога не ги правех редовно. Не успявах да се успокоя, така че максимално да се насладя на медитацията. Всички ми казваха, че с времето щяло да стане по-добре, но с всяка следваща медитация аз се ядосвах все повече и повече, поради факта че не ми се получаваше. Не можех да укротя ума си, струваше ми се ненужно да опитвам отново, при положение, че медитацията вече се превръщаше в задължение, а не в приятно, успокояващо удоволствие. Тогава мислех, че единственият начин човек да открие спокойствие чрез медитацията, е да го прави насила, да се убеждава, да опитва отново и отново, докато не се получи. Мислех си, че трябва да медитирам по план, по определен начин, въпреки че аз да исках нещо друго.

Отнеха ми години да открия какво точно ме беше спирало тогава. Това бяха няколко неща:

  • Не бях търпелива. Тогава имах вътрешното желание, след като 2 пъти съм медитирала, да съм постигнала нечовешки резултати. Не се наслаждавах на процеса, а мислех прекалено напред – за бъдещите ефекти от медитацията, за представите ми как ще ставам всеки ден по едно и също време, за да медитирам. Това обаче сложи етикет на практиката „задължение”, а всички знаем, че задължението е символ на нещо трудно, изискващо усилия. Освен това, ако пропуснех практика се чувствах виновна. Казвах си, че трябва да вложа повече усилия, защото съм се провалила. Тогава не си давах сметка, че медитацията трябва да е спокойствие и удоволствие. Сега, когато медитирам, го правя в часовете, които искам, в моментите, в които се чувствам настроена за това и в дните, които смятам за най-удобни. Следвам вътрешната си интуиция за това кога наистина имам нужда да медитирам. Това ми помага практиката ми да е пълноценна, защото не се съпротивлявам със себе си, а това е в основата на медитацията – хармония. Освен това интересното е, че когато медитирам, когато го усещам, всъщност медитирам много по-често, защото наистина го искам вътрешно.  
  • Не е нужно да се медитира по определен начин. Най-добре е да открием този, който е правилен за нас. Аз например никога не съм успявала да медитирам сама, затова винаги си пускам водена медитация от Youtube. Друг човек може би се справя по-добре, когато медитира сам с релаксираща музика. Възможно е и с времето да се промени начина ни на медитиране. По този начин развиваме още повече уменията си. С всяка една практика става все по-лесно. Нищо не се получава веднага. Дисциплината и търпението са изключително важни, за да достигнем дълготраен резултат.
  • Най-важното според мен е да го правим, не защото трябва, а защото искаме. Когато сме достигнали момент в живота ни, в който наистина имаме нужда от медитация, да последваме желанието. Всяко едно нещо се развива, когато е направено с вътрешно желание, а не по задължение. Желанието ни дава нужната мотивация, за да го стартираме. Искреното вътрешно желание ни дава необходимата сила да действаме и да не се предаваме. Много хора се отказват след втория ден на медитацията, но ако ние вътрешно се запитаме „Защо го правя?“ ще може да си го създадем като навик.

Ако имате вътрешното желание да медитирате, ако усещате, че медитация допринася положително за периода от живота ви, в който сте, то последвайте импулса си и опитайте. В началото може да се появят ненужни мисли, притеснения и страхове, но стига да имате желанието, не се предавайте, а опитайте отново. В един момент най-вероятно ще усетите как умът ви е по-притихнал от преди и така ще се уверите, че сте в правилната посока.

Медитацията е прекрасна практика, която ни дава възможност да отделим време за себе си. Тя помага на човек да се преоткрие, да разбере повече за себе си и най-вече да се успокои, да се центрира, да се усети. Направена с правилната настройка медитацията е подарък за самите нас. Затова нека опитаме.

Текст: Ася Стефанова

Редакция: Ася Стефанова и Цветелина Михайлова

Вашият коментар