За да се научим да различаваме различните видове глад е важно да обърнем внимание на разликата в гласа на емоциите, гласа на ума, гласа на егото и гласа на интуицията. 

Глас на емоциите: „Толкова ми е тъжно днес, нищо не върви, чувствам се отхвърлен и никой не ме разбира, ще си взема един шоколад, ще седна пред телевизора, за да гледам любимия си филм – това е единствената ми утеха.“ – макар понякога наистина да имаме нужда да поседнем пред телевизора с шоколад или сладолед, когато това се използва за бягане от реалността и нашите проблеми, то така не намираме решение за тях в дългосрочен план!

„Трябва да звънна на моята приятелка да поговорим за скандала ни вчера, но ме е страх как ще реагира, може да не ми вдигне дори. Може сега да е заета, дали да я притеснявам? Ще хапна първо пък после ще го измисля.“ – това е пример, при който не ядеш когото си гладен, а за да се разсееш от действието, което е необходимо да направиш в конкретния момент. 

„Много ми е скучно, имам нужда нещо да дъвча, да имам снакс в устата.“ – толкова ме е страх да седна с емоциите си, че предпочитам да ям, да дъвча или да правя нещо, за да не се налага да чувствам. 

Глас на ума: „Всички от офиса се хранят в столовата долу, не трябва да се чупя, а да ям заедно с тях.“ – не съм гладен, не ми харесва храната на това място, но умът ми казва, че е изпусна нещо, ако не ям с колегите.

„Семейството ми винаги вечеряме заедно в определен час и всеки трябва да си изяжда докрай чинията.“ – излишно наложено правило водещо до игнориране на глада ни и преяждане. 

„Ако искам да отслабна трябва да правя всеки ден по 1 час кардио.“ – отново ограничаващо убеждение от ума.

„Изглеждам смешно, когото ям, затова никога няма да ям навън!“

Думичките „трябва“, „никога“, „винаги“ също идват от егото и ума. Егото обикновено се проявява чрез ума. То си мисли, че неговата роля е да ни защити, но много често заради това ни задържа в стари модели на поведение, които вече ни пречат и не ни помагат да израстнем. Повече за какво представлява то и как ни пречи препоръчвам книгите на Екхарт Толе и Лиз Бурбо.

Интуицията – появява се през първите 10 секунди; силно вътрешно усещане, което не е обвързано с мисли или емоции; нелогична, при нея няма правила и норми, насочва ни към това, което е правилно за нас в конкретния момент; свързваме се с нея, когато сме тук и сега в настоящия момент; възможно е да се притъпява, ако прекаляваме със субстанции, или също прекалено гледане на телезивия, прекалена музика, скролване; засилва се колкото повече ѝ се доверяваме.

Относно храната – насочва ни към храната, от която имаме нужда в момента, така че тялото да се чувства сито и удовлетворено, обикновено след това наистина се чувстваме наядени и свежи, не ни е тежко или напрегнато.