Ревю на книгата
„Гладът – приятел и лекарство” – Лидия Ковачева
Книгата на Лидия Ковачева се появи в много удобен момент в моя живот – когато се чувствах изгубена, депресирана и изнервена, а в същото време и по средата на пандемия. Тази книга с години седеше на рафта вкъщи, но никога не посягах да я прочета, защото си мислех, че не съдържа информация, която да ми бъде полезна. Разбрах колко съм грешала, след като един ден, в който бях изгубила силата си да правя каквото и да е било, просто взех книгата и започнах да чета. От началото до края останах с отворена уста. Винаги съм се интересувала от здравословното хранене, но никога това, което бяха чела не беше обяснено в такава дълбочина, както в книгата на Лидия Ковачева. Разбрах много ценни неща, които никой друг не ми беше предоставил информация досега.
Винаги съм знаела, че въздържането от храна е полезен процес, който изхвърля токсините от тялото. Благодарение на книгата разбрах, че лечебният глад не прави само това – той може и да излекува сериозни болести. На самата Лидия Ковачева са и казали, че и остават няколко месеца живот след като имала туберкулозно огнище в единия си бял дроб, последвано от двустранна белодробна туберкулоза, цироза на черния дроб и тежка депресия (Уикипедия), но тя не се предала, а благодарение на глада преборила болестта и живяла още години. В книгата си тя дава примера за още такива невероятни случаи на хора, които са излекували неизлечими болести благодарение на глада.
Благодарение на информацията за книгата осъзнах на дълбоко ниво много ценни неща за живота. Първото например беше, че промяната във всеки един аспект от живота е трудна, но носи сами прекрасни неща. Самият пример с Лидия Ковачева е доказващ твърдението ми – колкото и трудно да е бил процеса на лечебния глад, тя не се е предала, справила се е и накрая е спасила собствения си живот.
Друг важен аспект е нуждата да се информираме от различни източници, да изградим критично мислене, за да не вярваме сляпо на това, което ни казват лекарите. За едни яденето на повече месо може и да помогне да преодолеят болестта, но за друго е много по-важно да опитат режима на лечебното гладуване, който е спасил животи. Както тялото ни, така и храносмилателната ни система има нужда от почивка, за която рядко се замисляме. Но не всеки лекар ще ти каже това, защото не всеки желае да се информира по-широка от знанията, които е получил. Затова, ако наистина искаме да имаме пълноценни животи е важно да не се предаваме, да не вярваме винаги на думите на лекарите, а да открием ние решението, когато всички ни казват, че няма такова. Всеки един от нас е способен на велики неща, дори да излекуваме нелечими болести само, ако сме готови да търсим различни източници и да не се предаваме пред болестта.
