You are currently viewing Елвира Димитрова: „Успехът е да правиш това, което обичаш.“

Елвира Димитрова: „Успехът е да правиш това, което обичаш.“

Автор: Ася Стефанова

Запознах се с Елвира в езикова център „Форс“ в гр.Перник, където тя преподаваше английски език. Честно казано в началото много ѝ завиждах за способността ѝ да бъде толкова позитивна и вдъхновяваща. Постоянно измисляше нови идеи, обожаваше работата с младите хора, а своевременно си развиваше собствена Инстаграм страница. Един ден дойде при мен с идеята да създаде онлайн дигитално списание, в което да пишат млади хора. Подходих със скептицизъм към предложението, защото не мислех, че нещо такова ще намери почва у нас. Все пак реших да пробвам и до ден днешен си казвам, че това е едно от най-добрите решения, които съм взимала. С много любов, упоритост и вяра се създаде списанието We Matter, което вече има 10 броя, 3 креативни издания, 1,500 последователи в социалните мрежи и над 50 участника.

В него участват млади хора, достатъчно смели да използват гласовете си. Основната цел на списанието е да покаже на младите хора, че това, което имат да кажат, е важно. Бидейки част от този екип се почувствах важна. Когато исках да изразя мнението си никой не ми казваше, че съм твърде млада и неопитна. Затова се почувствах на мястото си и развих собствените си умения.   

Самата Елвира, благодарение на която получих това позитивно усещане, завършва Английска филология в Швеция, след което се връща в България и благодарение на прекия контакт с учениците в езиковата школа, в която преподава, все повече се доближава до нейната житейска цел – да помогне на младите да се почувстват важни. След време се премества да живее за постоянно в Швеция, но разстоянието не я спира да работи върху идеята си. Истинска радост е за мен да ви я представя, защото според мен тя е пример за щастливо успешен човек.

A:Как би се представила?

E: Със сигурност мога да кажа, че съм човек, който е състрадателен, съпричастен и винаги искащ да помогне на другите. Основната ми движеща сила винаги е била любовта. Когато правя нещо с любов, изпитвам удовлетворение, чувствам се жива и се зареждам положително да продължавам напред.

Обожавам да работя с млади хора. Искам да им покажа, че са важни, че гласът им заслужава да бъде чут и действията им са от значение. Всяко действие, което предприемам, е в тази посока.

A:Кое би определила като най-силното ти качество?

E: Това, че винаги съм оставала вярна на принципите и ценностите си. Живеем в свят, който е изпълнен с очаквания, с натрапващи се чужди мнения и изисквания как да удовлетворим нуждите на всеки. Но според мен трябва да правим това, в което ние вярваме и което ние усещаме за правилно. Когато следваме чуждите очаквания, се получава дисбаланс в живота ни, което може да доведе до депресия, притеснение, неудовлетворение и други негативни състояния.

A: Как успяваш да се справиш, когато се чувстваш несигурна?

E: Имало е моменти, в които съм се колебала, в които ме е било страх, но в такива случаи винаги си напомням каква е крайната ми цел. Когато знам защо правя нещо, придобивам мотивация да продължа да действам. Когато стартирахме списанието, честно да си призная, нямах очакванията, че то ще се развие по този начин. Но целта беше да започна, защото вярвах в идеята. Знаех, че искам да помогна на поне един ученик да се почувства важен и това ми напомняше, че има смисъл да продължавам.

A: Кое те подтикна да създадеш списанието?

E: Мисля, че основата на идеята се зароди още в Швеция, докато учех за висшето си образование. Тогава се срещнах с много хора от различни култури и тогава мотото – „Всяка история има значение“ се вкорени в съзнанието ми. Това се превърна в един от основните ми принципи, но в началото не знаех как да го приложа. Може би прекалено често бях чувала думите „Ама, какво ще направиш ти? Само един човек промяна не прави.“

Когато започнах да преподавам, се запознах с различни ученици, които просто искаха да бъдат изслушани. Много от тях идваха в час и се оплакваха от училище. Слушайки ги, разбрах, че се чувстваха недооценени, не достатъчно важни и често под стрес.

Идеята се роди по време на тези разговори с учениците. Запитах се какво мога да направя, за да има им помогна. Отговорът беше ученическо списание, което да се бори, за да покаже, че мнението на всеки е от значение, независимо от възрастта.

A: Кои са основните послания на списанието?  

E: За мен лично основната мисия на списанието е да покаже на всеки един човек, че е важен. Първо, се борим, за да му помогнем да повярва в себе си, а след това да го насочим да предприеме нужните действия, за да реализира целите и мечтите. Крачката към успеха е именно действието.

A: Какво си научила от работата със списанието досега?

E: Постоянно има нови неща, на които се уча. Заобиколена съм от младежи с интерес и опит в различни сфери и научавам изключително много от тях. Например вече се чувствам много по-уверена и ми е по-спокойно да говоря пред хора.

Уча се да взимам важни решения. Спомням си колко трудно ми беше в началото, а вече 2 години по-късно много от тях ми идват инстинктивно, а по-сериозните задължително обсъждам и с другите членове на екипа. Освен това се уча да разчитам на други хора. Първоначално се опитвах сама да се справя с всичките основни задачи, за да не притеснявам или да не натоварвам останалите, но впоследствие осъзнах, че има много хора, които искат да им дам възможност те да се включат. Разбрах, че е по-добре да ги питам дали са съгласни да се заемат с определена задача, вместо предварително да си направя заключението, че няма да могат.

A: Интересно е, че аз като участник в списанието мога да кажа, че съм научила абсолютно същите неща от работата ми в него, които и ти досега спомена. Това според мен показва, че когато заедно правим нещо с добра цел, енергията тече в една и съща посока. Ти като създател и ние като ученици успяваме да си вземем един и същ урок от списанието.  

E: Много съм благодарна за това чувство на признателност. Мога да кажа, че дори в дни, в които чувствам, че нямам никаква мотивация, точно от разговорите с вас ми се стопля душата. Тази енергия ме кара да се чувствам жива – усещането, че съм помогнала. Надявам се и повече ученици да повярват, че когато правиш това, което има значение за теб, винаги ще се чувстваш добре. Това е моята дефиниция за щастие.

A: Каква промяна искаш да направиш в света?

E: Целите ми в момента се въртят около образователната система. Например иска ми се още в първи клас да се зароди любопитство към знанието в учениците, да се развие критичното им мислене, за да може всеки първокласник да не намрази училището още отрано. Затова и целта на списанието ми е да помогнем на младите да разберат, че мнението им е важно. Надявам се да успеем да променим нещата на фундаментално ниво – не само за нашите читатели, а за всяко едно дете. Бих искала да има подходяща среда, в която те да се развият истински, да приложат знанията си, да се чувстват вдъхновени и мотивирани да търсят призванието си и да се борят да променят света по собствения си начин. В момента фокусът в училище е основно върху писане на домашни и решаване на тестове и често, когато учениците завършат 12-ти клас и бъдат попитани какво искат да правят, те не знаят, защото практически не са опитали нищо.  

Според мен този проблем не идва от учениците, а от средата, към която са принудени да се приспособят – постоянни оценки, изпитвания и очаквания. Надявам се някой ден да успеем заедно да създадем една по-ползотворна обстановка за всички деца, защото те са бъдещето на България и на света.

A: Как си представяш промяната в образованието? Как би искала да изглежда?

E: На първо време ми се иска образованието да не се превръща в задължение още от самото начало, а да има много игри, интерактивни занимания и практически дейности. Същото е и при по-големите. Много хора смятат, че големите ученици нямат интерес към нищо, което всъщност не е така. Те се интересуват от всичко и понякога им е трудно да се фокусират върху едно. Точно затова според мен е важно да се правят консултации, които да им помогнат да открият какво е подходящо за тях.  

Друг важен аспект според мен е да се намали домашното, защото то не помага по никакъв начин. Обикновено един човек го прави и другите го преписват. На мястото на домашните е хубаво да се засили критичното мислене, защото учениците са любопитни и не трябва да им се казва, че щом не е написано в учебника, значи не е правилно.

Gap year* също е нещо много важно, защото го има погрешното разбиране, че вземеш ли си такава година значи си се провалил. В очите особено на по-възрастните все едно е дошъл краят на света. Съществува мисленето, че ако не запишеш първата година никога няма да запишеш, а това са разсъждения останали от преди много години. По-добра ли е алтернативата да запишеш нещо, което не ти харесва и да се откажеш след първата година? Тази gap year много може да ти даде, но зависи от теб. Ако решиш да бездействаш ще я пропилееш, но ако правиш неща, които ти носят удоволствие и опитваш нови неща ще е полезно.

A: Как се чувстваше, когато се премести в Швеция?

E: Когато се върнах в България след като завърших висшето си в Швеция, си бях поставила за цел да се преместя за постоянно там. В един момент обаче стартирахме списанието точно преди да замина и започнах да се колебая дали да отида. Имах работа, която обожавах, срещах прекрасни млади хора ежедневно, работех с невероятни колеги… Много се колебаех, но накрая си казах, че дори да се преместя за една година, ще бъде полезен опит, а пък списанието беше онлайн и преместването ми не означаваше край.

Въпреки това, когато дойдох в Швеция, се почувствах странно, защото вече бях постигнала „голямата си цел“ и сякаш вече не знаех какво искам да правя с живота си. Усещах, че списанието и работата с учениците е посоката, в която искам да вървя, но се питах защо тогава съм в Швеция. Накрая си казах, че така или иначе съм отишла там, така че можех поне да се постарая да извлека най-доброто от ситуацията. Записах се на курсове по шведски, за да науча езика и продължих да работя с прекрасния си екип.

A: Какъв е животът в Швеция?

E: В Швеция е много хубаво, ако искаш да спортуваш има много възможности, има много безплатни варианти да се занимаваш с каквото искаш. Среща се красива природа, хубави паркове, харесва ми, но ми е малко по-трудно с хората. Затворени са и по-трудно се отпускат, може да говориш  с тях на много сериозни теми, но докато стигнеш до този етап да се заговорите, трябва да има много “small talk”. Зимата е много дълга и много от хората са афектирани от времето. Когато няма слънце се потискат. Те са и по-затворени. При нас, когато преминаваш през проблем, винаги може да поговориш с някой близък. Шведите обаче са затворени и преминават през тежките си моменти, като сами се изолират.

A: Чувстваш ли се успешна и как би дефинирала успеха за теб?

E: За мен успехът е да правиш това, което обичаш. В моите очи, когато се занимавам с нещата, които ми носят това щастие и удовлетворение, аз винаги ще съм успешна. В представите на другите хора може да изглеждам като човек, който няма сериозна професия, а само хоби, но аз се виждам като човек, който активно работи върху мисията си. Следователно в моята дефиниция за успех аз съм успешна.  

A: Какъв съвет би дала на читателите?

E: Бих ги посъветвала да са смели, да вярват в себе си и в това, че могат да постигнат всичко, което поискат. След това, нека започнат да действат, без да чакат правилния момент или знак. С малки крачки се стига много далеч, но в основата на всичко е да правим това, което обичаме. Тогава всичко е възможно.

*Gap year – едногодишно прекъсване на обучението след завършване на гимназия (Речник на думите в българския език)

Редакция: Ася Стефанова, Елвира Димитрова, Цветелина Михайлова

Линк към сайта на списанието: https://www.wematterdm.com/spisanieto

Instagram: @wematterdigitalmagazine

@elvidimitrova

Въпрос на избор с Ася